Общественото внимание днес е фокусирано върху това, дали скоро ще има редовно правителство. Трайна промяна обаче е възможна само, ако има ново съотношение между разнообразните ценности, в които вярват българите – става въпрос за това, какво е наистина важно за обществото и с какво може да има компромис (да се договорим по Борисов). Отправна точка е дела на политически активното население – едва около 2,6 милиона (38%) от общо над 6,6 милиона избиратели вярват, че е важно кой и как управлява държавата.

Ето накратко какви са политическите вярвания в момента, опирайки се на посланията в обществения дебат и резултатите от последните избори.

1. Нихихилистичните прагматици. Това е групата на деидеологизираните прагматици и циници, които вярват, че обществото се движи единствено от парите и властта. Изборът за тях се свежда до това да участват на печелившата страна или да бъдат употребени. Корупцията или клиентилизма в този конструкт са необходимо зло, за което виновни няма, а страдат само тези, които сами са се оставили извън играта. Ето защо на Лидера му е простено да складира банкноти. Редовият член (на групата) би постъпил по същия начин – за мен е нормално да точа нафта от служебната кола; за нея - от Общината, а за Него - от държавата. Съпротивата е възможна само, ако кръгът се стесни дотолкова, че избирателят да се почувства изолиран. Тук няма нито икономическа, нито каквато и да е управленска доктрина – приватизация, одържавяване, децентрализация – всичко влиза в употреба, ако е в полза на групата (вж. Българска банка за развитие и Държавна консолидационна компания).

   Този житейски избор черпи легитимност от ценностите на прагматизма, рационализма и нихилизма. В ценностната опозиция на Хофщеде колективизъм-индивидуализъм това са крайнo индивидуалистични вярвания. Идентичността тук се търси в тясната корпоративна общност, в групата (или бандата), а не в обществото. Другите, извън корпоративната или криминална общност според тези вярвания са наивници или лузъри (на български – загубеняци). За тези ценност не е важна нито идеологическата, нито геополитическата координатна система. Лидерът може да се договори еднакво добре с Ердоган, Путин и Меркел, както и на местно ниво с Иванов, Доган и Нинова.

   За политическо представителство тук се борят много партии, но ГЕРБ e водещa. За 12 години са развити широки мрежи от мотивирани местни власти, бизнеси и НПО, за които се твърди, че системно усвояват и разпределят обществени ресурси. За ГЕРБ на последните избори са гласували 634 627 души или 25,33% от избирателите и съответно 9,26% от обществото.

    

2. Демократичните ценности. Тук се комуникират най-често вярванията, че правовата държава, свободната конкуренция, пазарната икономика, местното самоуправление, опазването на природата и най-вече свободата на личността са важни за развитието на обществото. Под въпрос е обаче доколко така изредените ценности са действителни (интернализирани) или са само формални. Котвата, която ги държи в обществото е не толкова идеологическа колкото геополитическа (про-западна) и регионална (столична). В ДНК-то на тези ценности преобладават гените на анти-комунизма и елитаризма, с които е зачената първата синя опозиция и тези гени се предават устойчиво от поколение на поколение. На регионално ниво представителите на ДБ поддържат идентичността с градската десница, елита на големия град, противопоставен на провинциалната ретроградност. Все още виждаме лица, които комуникират ценностите на Свободния свят като въодушевени комсомолски активисти от 70-те години. Западният наблюдател все още се обърква когато българските демократи гордо се представят като десни, докато в Европа ги очакват да са в ляво-центристкия либерален блок. „Десни“ в западната координатна система са само антиевропейските консерватори и националистите. На българската сцена демократите неочаквано могат да се окажат по-скоро индивидуалисти, отколкото колективисти, според класификацията на Хофщеде.

   Появата на ПП и взаимодействието им с ДБ даде надежда, че е възможно този ценностен анклав да се разшири. ПП се опитват да адресират социални ценности и политики. Все още не се вижда обаче опит да се говори на езика на провинцията и още по-малко – да се действа на регионален терен. Както и да завърши този проект обаче, опитът е успешен, защото показва огромния ценностен дефицит на либерализма в ляво от българската версия на десните ценности.

   Иначе, на последните избори за ПП и ДБ са гласували общо 692 627 души. Това представлява 27,65 % от всички гласували и едва 10,11% от всички избиратели (обществото).

3. Етно-националистите (българи). Тук личността черпи енергия и самодостатъчност от участието си в националната и етническата група. Преобладават идентификациите с националната, особено военната история, фолклора, езика, религията, особено религиозните празници, спорта, особено футбола, песните и танците на народа. Тези хора наистина вярват, че влизайки в калоферското ледено хоро, натъкмен в народна носия, човек допринася за общественото развитие и за просперитета на нацията си. Според класификацията на Хофщеде е възможно българите, изповядващи националистични ценности да се проектират в измерението на маскулизма (превод - българското юначество). Геополитически, етно-национализмът би трябвало да е характерен за авторитарните общества като например Русия или Иран, но очевидно е широко представен и в САЩ (Тръмп), както и в Европа (Алтернатива за Германия) и на балканите (особено в Сърбия). Любопитни са данните за подкрепата на националистическите партии в Европа, САЩ и Великобритания от страна на руските служби. България изглежда не прави изключение. Близостта на етно-националистическите партии до Русия се осветли особено ярко в последно време чрез позициите им по отношение на войната в Украйна, приемането на еврото и присъединяването на Македония към ЕС. Би било любопитно да се изследва доколко тези ценности се повлияват от нивата на грамотност и съвременните социални платформи. По всяка вероятност има висока корелация между отказа от ваксиниране (с американски ваксини) и етно-национализма (включително в средите на българските будители-учители !).

   В България, етно-националистическите ценности се адресират от ред партии, предимно от Възраждане, Атака, ВМРО, ИТН, в миналото – ББ на Жорж Ганчев и НДСВ. На последните избори за етно-националистически формации като Възраждане, Атака, ВМРО и ИТН са гласували общо около 400 000 души, което представлява около 16% от гласувалите и 5,84% от избирателите.

4. Етно-националистите в малцинствата. ДПС е особен случай на защитна етническа идентификация. Тук се поддържа принадлежност към етническа и религиозна група чрез представата за враждебна среда на мнозинството от българи християни. Хората с такава защитна идентичност традиционно вярват на общностните авторитети или са зависими от тях, което припокрива групата с тази на герб-нихилистите. За ДПС на последните избори са гласували 344 512 души или 13,75% от гласувалите и около 5% от избирателите.

5. Ценностите на ностал-социалистите. В този конструкт носталгията е повече от социализма. Любопитно би било да се изследва каква част от възрастното население в България, което гласува за партии със социални послания действително споделя леви ценности като солидарност, високи данъци и зелена енергия. Носталгията е механизъм, който позволява на хората да преживяват миналото си по романтичен и идеалистичен начин, връщайки се към „доброто старо време“ на младостта. Именно тази психологическа защита възсядат леви партии като БСП.

   Иначе, на ценностно ниво изследванията сигурно биха проектирали редовите социалисти някъде между либералните на градската десница и патриотарите. За БСП (232 958), Български възход (115 872) и други ляво-носталгични партии като Изправи се, Справедлива България, МИР, русофили (общо около 50 000) на последните избори са гласували общо около 400 000 или 16% от гласувалите и съответно 5,83% от обществото.

Като цяло, както личи от таблицата в България битуват около 10-на процента желаещи да живеят като на запад, над 10-на процента са нихилисти, около 10-на процента са етно-националисти (общо българи, турци и роми) и около 6% са носталгици. На останалите не им пука.

Каква промяна е възможна?

 Възход на националистите?

До преди 10-на години националистите в България, пък и в Европа не надхвърляха 10-на процента от гласувалите. Налице е патриотар-националистическата вълна и на Запад. Десница в Германия обаче (AfD) се радва на едва около 10%. Днес националистите в България са над 15%, а заедно с турците и ромите, гласуващи за ДПС са около 745 000 или близо 30% от избирателите. Тази група има потенциал да расте още повече като черпи енергия от всички системни и несистемни партии. Не е случайно, че и Нинова пое патриотарски курс. Една част от поддръжниците на ГЕРБ са същите, особено ако това съвпада с някаква лична полза. Голям резерв за националистическите ценности има сред негласуващите разочаровани и неизкушени от политиката хора. Не е случайно, че няколко нови партии прелетяха през прехода на патриотарска база с екстравагантни водещи - ИТН на Слави, Волен Сидеров с Атака, Яне Янев с РЗС, царя с НДСВ, Бареков с ДПБ, а в по-старо време, Жорж Ганчев с ББ. Всички те, макар и за кратко мобилизираха голям дял от негласуващите. На ценностно и комуникационно ниво Интернет каналите са особено подходящи за националистическата пропаганда.

За да избухне силна патриотарска партия обаче е необходима личностна харизма, каквато Костадинов няма. Откровената про-руска и анти-европейската риторика може да уплаши разумната част от негласуващите. Макар и разочаровани, гласувалите за системните партии, все пак имат роднини на Запад и ползват (макар и трохите) от европейските фондове за социални помощи, пътища и какво ли още не. Ето защо, разрастването на националистите на собствено националистическа база е възможно, но едва ли ще надхвърли 15% от гласуващите на следващите избори.

Ако в БСП обаче настъпи лидерска промяна е възможно всички русофили и националисти да се обединят и да надхвърлят 30% от гласуващите. Не е случайно, че Нинова напоследък вдигна патриотарски знамена. Тези избиратели биха демонстрирали по-нисък праг на търпимост по отношение на корупцията спрямо нихилистите, но по много причини ще се идентифицират регионално по-близо до Русия и по-далеч от София. ДПС с радост би подкрепила една нова тройна коалиция. Костадинов обаче изглежда разбира, че това би разрушило националистическия му образ.

Възход на демократичните ценности

Каквито и да са границите на Украйна след края на войната, Русия успя да наплаши света, а това ще повлияе и на България. Както и да е представена Европа в медиите и ФБ, за всички е ясно, че ЕС намалява вероятността от умирания на политически опоненти, бизнесмени и журналисти в резултат от спъвания по стълби и сърдечни пристъпи.

Възможно е, разбира се да се образува управление на базата на малцинство по геополитически или опортюнистични съображения. Именно така се стигна на няколко пъти в близкото минало до ситуационно надмощие на прозападни сили, които успяха да вкарат страната в НАТО и ЕС (ако това не е било с мълчаливото съгласие на Русия). Възможно е под западен натиск да се стигне отново до подобна развръзка и сега.

Това не означава обаче, че ще има ценностно мнозинство в полза на Свободния свят. ЕС и НАТО винаги са били възприемани от повечето българи като нещо външно, привнесено, ненаше. Повечето българи, например смятат зелената политика на ЕС за откровена глупост - за разлика от увеличаващите се, особено млади хора на запад в ЕС, които гласуват за зелените. Още от самото начало на прехода затварянето на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ се възприемаше (със забележителен консенсус!) за „компромис“, а не за политика в полза на България, която ще предотврати един нов Чернобил. Днес затварянето на топлоцентралите се възприема като предателство. Дори представители на ПП и ДБ мънкат по телевизора в смисъл, че това е част от сделката по Фонда за възстановяване и устойчивост, а не се говори, че е в полза на хората, които буквално се тровят от централите. Да не говорим за пословичната балканска хомофобия – познайте какъв ще е отговора, ако попитате българите кое е по-опасно за обществото днес – смяната на пола или корупцията... Убийствата и изнасилванията на Путин в Украйна не тревожат българите, а се комуникират и възприемат с безразличие - това „не е нашата война“ за повечето българи.

Иначе, ДБ биха си помогнали, ако си сменят лидерите и най-после стъпят в провинцията. ПП има още по-голям потенциал от ДБ да укрепне на местно ниво като се обърне към модерните леви и либерални ценности (които БСП не е в състояние да експлоатира), но на по-свободен език, по-смело и като таргетира по-младите и обикновените пешеходци в провинцията. За това също са необходими нови и различни лица - с повече хъс и по-близък до провинцията изказ. Нито в ПП, нито в ДБ се виждат хулиганите, които могат да стреснат заспалото потребителско мнозинство.

Възраждане за нихилистите или социалистите

Връщането на ГЕРБ и БСП на бял кон или бяла кобила е най-малко вероятния сценарий. Дори отново да спечели изборите, ГЕРБ е изчерпал потенциала си и дългосрочно ще върви надолу. Ако оставим настрана липсата на позитивни ценности и опростачения език, ГЕРБ за 12 години си създаде доста врагове в и извън страната, включително сред част от бизнеса, който се почувства изолиран или застрашен. Като че ли е достигнат предела на обществения ресурс, който „лузърите“ (данъкоплатците) в ЕС и в България са готови да произведат и пожертват в полза на групата. Мрежата от зависимости ще работи още известно време, докато опортюнистите не видят по-сигурни инвестиционни възможности.

По подобен начин БСП все повече се обръща към носталгичното минало на възрастните си симпатизанти, мобилизирайки последните си ценностни ресурси в лицето русофилството и патриотарството.

За устойчива промяна в ценностите е необходим нов обществен вирус, малко зараза, или малко въодушевление, обществена емоция, ако трябва и приемлива заблуда. Такава на хоризонта не се вижда.