Агроекологичните плащания (АЕП) не са точно субсидии. Те не са и средство за пазарна подкрепа, а цена, която европейските данъкоплатци плащат за здравословна храна и чиста почва. АЕП са предвидени от ЕС да компенсират био-производителите за това, че те имат по-високи разходи и по-малки добиви. Българските власти обаче злоупотребиха с тези средства и спряха приема агроекологични плащания по нови площи.

Спирането на агро-екологичните плащания е поредното напомняне за диагнозата „България”:

1. Корупция. Парите за агро-екология са заложени в една мярка заедно с плащанията за сеитбо-оборот на едрите зърнари, които източват подкрепата на истинските био-производители. Въпреки всички предупреждения, че 80% от помощта за земеделие отива при едрите стопанства, новият прием по мярка 4.1. за субсидиране на техника облагодетелства отново едрите производители чрез поощряване на стопанствата с голям брой заети и инвестиции в сгради. Това е в допълнение на 741-те милиона за преки плащания (СЕПП) и 80-те милиона за по-евтина нафта, повечето от които отиват при едрите зърно-производители. Сега изглежда, че едряците са изхарчили и парите за био-производство. През 2016-та е харчено брутално - като за последно.

2.  Некомпетентна администрация. Не става дума само за крадене, но и за некадърност. Парите свършат на 3-тата година от 7-годишен период. Няма кой да направи елементарна сметка колко средства са необходими. Няма кой своевременно да нотифицира ЕК за промяна на ПРСР след като интересът към агро-екологията е по-висок от очаквания. Тези хора на две магарета слама не могат да разделят, дори и да поискат.

3. Безотговорност до цинизъм. Сега служебното правителство спира приема за био-плащания без предупреждение. Липсва каквато и да е грижа за дребните стопанства, които са калкулирали тези приходи в бизнес плановете си. Нищо не се прави, за да се реши проблема, ако няма натиск и протести. По телевизията Борисов говори за „дедо” си, Нинова се бори с раждаемостта, Симеонов обещава високи пенсии, а служебното правителство иска да остане в историята с нещо „значимо”. Възстановяване на подкрепата за био-производителите им изглежда някак си дребнаво. Иначе всички се кълнат пред дребния бизнес.

4.  Кухи и беззъби медии. Най-абсурдното е, че в този момент по медиите безразборно се говори за ниското качество на храните в България, но журналистите нямат капацитет да направят връзката със спирането на подкрепата за био-продуктите. При Георги Любенов се дърдори за необходимостта от подкрепа на българските производители на чисти храни, а не се споменава, че всъщност такава подкрепа има от ЕС, но е спряна, защото парите отново са изтекли.

5.  Гражданско общество без граждани. Спирането на плащанията минава почти без протести. Ако това се беше случило в Гърция, страната щеше да пламне. У нас асоциациите правят семинари и евро-проекти. Има „конструктивни” опити за преговори със заместник министри, но те протичат почти незабелязано. На гражданите не им пука. Иначе българи-юнаци скачат да се бият по кръстовищата, ако някой посмее да ги засече.

Цялото това безобразие протича на фона на предизборни дебати, в които се дъвчат геополитически и патриотарски теми без да се казва нещо конкретно.