Избирателите на ГЕРБ са щастливи, защото са победители. Няма значение, че сред тях има поне 50-на хиляди продадени гласа. И без тях щеше да е същото. Всъщност, продадените гласове са много повече - общинският и държавният служител, работникът в строителните и останалите фирми на бюджетна ясла се отблагодариха на Партията и лично на г-н Борисов и му пожелаха да „управлява“ европейските фондове и бюджета по същия начин.
Избирателите на ПП/ДБ трябва да са особено доволни въпреки по-високите очаквания и пожеланията от Чужбина. Все пак това са едва около 620 000 гласа или едва около 10-на процента от цялото пълнолетно население. На фона на този резултат избирателите на ПП/ДБ реално живеят в страна, член на ЕС и НАТО. Това е изключителен късмет и те трябва да целуват ръка на политиците, защото е очевидно, че мнозинството от населението е на друго мнение (виж ценности в БГ в предишен пост). Доволни трябва и да са и „нашите съюзници“ на Запад, защото и тези резултати са им много на фона на политическия елит (особено в ДБ). Невероятно е как за повече от 30 години Западът така и не можа да попадне на свестни хора, на които да възложи каузата си в България. За да повярваш, че те слагат чип в кръвта не е достатъчно да си глуповат. Трябва да си спрял да вярваш на всичко нормално – необходим тотален дефицит на доверие за политици, медии и институции. А затова не е виновен Путин.
Избирателят на ДПС трябва да е още по-щастлив, защото продължава да може да гласува „етнически“, което продължава да е нарушение на Конституцията. Дълги години това се напомняше от коментатори и журналисти, но вече не. За разлика от циганите, българските турци са напълно интегрирани. Би било по-отговорно, ако на изборите те също дават своя принос за управлението на страната, а да не гласуват като хипнотизирани за едно и също лице вече повече от 30 години - само защото е с турско име. Разбирам, че ДПС е тяхното „НИЕ“, и че Доган ги прави да се чувстват важни и влиятелни. Нещо не е наред, ако това е целта на политическото представителство. От изборите се очакват политики и законност, а не утвърждаване на психологическите зависимости.
Избирателят на ПП Възраждане също трябва да е особено щастлив, защото порасна и вече всички го уважават. Докато избирателите на ПП/ДБ живеят на Изток, а искат да са на Запад, избирателите на Възраждане, обратно - искат да живеят на Изток, а живеят на Запад. Поне така си мислят, докато не заживеят наистина на Изток. Известно е, че човек е склонен да търси външни обяснения за неуспехите си като обвинява статуквото или като търси алтернативни обяснения за битието си. Но все пак, изборите не се организират с психотерапевтични цели. За целта хората си купуват кучета, гледат мачове или вземат наркотици. Ако няма пари, ЕС ще помогне; може даже да се въведе и социална услуга „куче-асистент“ за хора с психо-носталгични увреждания.
Избирателите на БСП също спечелиха – партията се закрепи на 225 000 и перспективата за саморазпад се отдалечи. Ако има консенсус в България, той е по отношение на двата милиона пенсионери и социално бедните. Всичко друго може да се критикува, но не и покачването на пенсиите. И как ще се критикува, като пенсионерите сигурно наближават 40 – 50 процента от избирателите. Вярно е, че с българска пенсия може да се разходиш само до Турция, но пропорциите взеха да се изкривяват драматично. Ако от работещите в частния сектор извадим секторите с бюджетни приходи (като пътните строители, лекарите, държавните медии и фондациите) ще останат не повече от един милион работещи в реалния частен сектор. Тези хора хранят всички останали на бюджетната ясла – неработещи млади, държавни и общински служители, учители, милиционери и военни, пенсионери, хора с увреждания, социално слаби и прочие. Днес чух, че изборите щели да бъдат по-честни, ако хората живеели по-добре. Колко по-добре да живеят хората? Половината от хората на село са регистрирани като социално бедни и инвалиди, а останалата половина се наемат като социални асистенти на първата половина и отказват работа в частния сектор. Социалният асистент трябва да помага на хора с увреждания, които не могат да се обслужват сами. На практика обаче социални асистенти се назначават на видимо здрави хора, като работата се свежда до два часа приказки или помощ в къщната работа. Няма човек, на който да е отказана безплатна храна от социалния патронаж – друга социална услуга. Храната обаче не става за ядене и се хвърля на кучетата. Във всяка къща има поне по 2 кучета, които изяждат по 2 лева на ден, минимум. Един долар на ден, впрочем е „световната“ линия за бедност.
Истината е, че българите живеят много по-добре отколкото заслужават. С качеството и производителността на труда си България щеше само да мечтае за среден доход от 800-900 евро на месец, ако не беше в ЕС. Без гражданска война, без жертви и с минимални усилия, България получи наготово най-високите граждански права, икономическа свобода и социална защита, които човечеството е постигнало до днес, независимо от всички условности и български адаптации. Във военно отношение българите са защитени от най-силния отбранителен алианс; заливани са от социални помощи и програми. Българите никога не са живели по-добре, а и никога не са имали толкава силен глас в Европа – толкова, че дори да могат да пречат на съседа си (Македония) да живее по-добре. Дали българите щяха да имат този късмет, ако предците им се бяха спрели там, където е сега Молдова? Или вместо на запад бяха тръгнали на изток към Кавказ или бяха продължили на юг към Африка?
Българите определено не оценяват късмета си. Може би наистина има смисъл те да решат на референдум дали да се присъединят към света на Путин, както биха искали от Възраждане, или да останат в ЕС и НАТО. Такъв референдум би имал изключителен психотерапевтичен ефект, колкото и болезнен и безвъзвратен да е резултата.
Скоро четох един иначе добър текст на писателя Г. Господинов, който казва, че пътят към избирателите трябва да минава през неговите емоции, страхове и въжделения (не цитирам точно). Българите позабогатяха и започнаха да си избиват комплексите на изборите, вместо да гласуват за хладилника си. Вече не се гласува за икономика и за политики, а за емоции и страхове! То не бяха носталгии, то не бяха личностни и идентичностни травми и зависимости. Айде ако може, малко по-сериозно като гласуваме! Стига гевезелъци и комплексарщина, ако обичате! Все пак става дума за пари.
